Расистките атаки срещу поп звездата Ая Накамура тестват способността на Франция да блесне на Олимпийските игри в Париж
Слуховете, че френската поп звезда Ая Накамара може да пее на церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж, предизвикаха вълна от атаки от френската крайна десница, поставяйки под въпрос способността на страната домакин да оцени световно признатия талант, излизащ от нейните пренебрегнати предградия с голямо имигрантско население.
С олимпийските игри в Париж остават още месеци, страната-домакин вече спечели златото в категория, която наистина притежава: предизвикващ разногласия расов спор с привкус на „произведено във Франция“.
Така общественият оператор France Inter обобщи спора около непотвърдените слухове, че Ая Накамура ще изпълни песен на Едит Пиаф по време на церемонията по откриването на Игрите пред тълпа от 300 000 души, събрана край река Сена.
28-годишният Накамура се превърна в световна суперзвезда с хитове като „Djadja“, който има близо един милиард стриймвания само в YouTube. На международната сцена тя е най-популярната френска певица, откакто Пиаф изпя „La vie en rose“, рядък случай на френски изпълнител, чиито песни достигат далеч отвъд франкофонския свят.
Тя също така е гордото лице на пренебрегнатите банали (предградия) на Париж, които са създали много от най-известните музикални и спортни икони на Франция – и които скоро ще бъдат домакини на Олимпийското село.
На хартия да я подслушваш за вдигане на завесата на „най-голямото шоу на земята“ е безсмислено.
Но самото предположение предизвика язвителен отговор от членове на възходящата крайна десница във Франция, за които Накамура не е подходящ да представлява Франция. Техните понякога расистки аргументи на свой ред предизвикаха възмущение и недоумение, карайки правителствените министри да се намесят в дебат, който няма много общо с музиката.
„Ако става дума за музика, дори нямаше да имаме дебат – Накамура е най-голямата поп звезда на Франция, точка“, каза Оливие Кашен, виден музикален журналист, който беше сред първите, изказали се в социалните медии през защита на певеца.
„Но не става въпрос за музика. Става въпрос за цвета на кожата й“, добави той. „Това е расизъм, чисто и просто.“
„Можеш да си расист, но не и глух“
Спорът следва медийни съобщения, че Накамура обсъжда изпълнение на песен от Пиаф по време на среща с президента Еманюел Макрон в Елисейския дворец миналия месец – въпреки че нито една от страните не е потвърдиха слуха.
В събота малка екстремистка група, известна като „Местните“, окачи банер на брега на Сена, който гласеше: „Няма начин, Ая. Това е Париж, а не пазарът в Бамако” – препратка към раждането на Накамура в столицата на Мали.
На следващия ден името на певицата беше освирквано на предизборен митинг за крайнодясната партия Reconquête на Ерик Земмур, бивш експерт и кандидат за президент, който беше осъден за подбуждане на расова омраза. В странно изказване Земмур твърди, че „бъдещите бебета (...) не гласуват за рап, нито за ламбада, нито за Ая Накамура: те гласуват за Моцарт!“
Десни експерти, представящи се за музикални критици, се появиха в новинарски програми и чат шоута, за да се подиграват на неортодоксалния правопис и изпълнените с жаргон текстове на певицата, лишени от нейния отличителен ритъм и настроение, докато консервативният ръководител на Сената Жерар Ларше се обиди от използването й на сексуално явния жаргонен термин „catchana“ („кучешки стил“) – в страната на Серж Генсбур, на всички места.
Накамура отговори на злобата, като написа в социалните медии: „Можеш да бъдеш расист, но не и глух... Ето това те боли! Ставам държавен субект номер 1 в дебатите... но какво всъщност ви дължа? Нада.”
Певецът беше подкрепен от организационния комитет на Олимпиадата, който заяви, че е „шокиран от расистките атаки“, отправени към „най-слушания френски изпълнител в света“.
Министърът на спорта Амели Удеа-Кастера също изрази подкрепата си в социалните медии, като каза на Накамура, че има подкрепата на хората, докато министърът на културата Рачида Дати повдигна въпроса във френското Национално събрание, предупреждавайки, че „нападането на някого чисто на расистки причини (. ..) е неприемливо; това е престъпление“.
В петък парижките прокурори заявиха, че разследват твърдения за расистки атаки срещу поп звездата след жалба, подадена от групата за защита на расизма Licra.
Само за бели
За Карим Хаму и Marie Sonnette-Manouguian, съавтори на книга, описваща 40 години хип-хоп музика във Франция, издигането на Накамура до „държавен субект“ е част от съгласувана стратегия за използване на културни събития в услуга на реакционната политика на идентичност на крайната десница.
„Моделът винаги е един и същ: крайнодесните лидери изразяват възмущение в социалните медии, докато спорът не бъде подхванат от по-широка аудитория в медиите и мейнстрийм десните“, казаха те в писмени коментари до FRANCE 24.
„Рапърите и R&B певците рутинно се използват като изкупителни жертви в дебати, които отиват далеч отвъд тях“, добавиха те. „Истинският въпрос, който се повдига тук, е за участието на хора с имигрантски произход (...) във френската култура и в обогатяването на нейния език и начин на изразяване.“
Ако Накамура беше Уайт, нямаше да има такъв дебат, добави Бетина Гио, която е написала няколко книги за езика на френския рап, най-популярния музикален жанр в страната, който обаче отдавна не се гледа с неодобрение от политиците и музикално заведение.
„Крайната десница не може да понесе идеята, че небелите хора от имигрантски произход могат да представляват Франция на международната сцена – камо ли да пеят от репертоара на бели артисти“, обясни тя.
Ghio цитира случая с Youssoupha, френски рапър от конгоански произход, който претърпя подобни атаки, когато песента му „Ecris mon nom en bleu“ („Напиши името ми в синьо“) беше избрана за неофициален химн на френския национал отбор на мъжкия футболен турнир Евро 2021.
„Спорът за Накамура не трябва да се изолира от минали инциденти, при които крайната десница се прицели в артисти и спортисти въз основа на цвета на кожата им“, каза тя, посочвайки честите обиди, отправяни към расово разнообразните френски отбори който спечели световните първенства по футбол през 1998 г. и 2018 г.
Лилиан Тюрам, роденият в Карибите бивш национал, който беше част от отбора Black, Blanc, Beur (черни, бели, арабски) от 1998 г., говори в защита на Накамура през интервю за радио France Info във вторник.
„Когато хората казват, че тя не е годна да представлява Франция, знам точно какви критерии имат предвид, защото същите аргументи бяха използвани срещу мен“, каза пенсионираният играч, открит борец срещу расизма във Франция. Той каза, че въпросът дали Накамура трябва да участва на Олимпийските игри се представя по грешен начин.
„Ако попитате хората дали най-популярният френски изпълнител в света трябва да участва на Олимпиадата, мнозинството ще каже „да“, добави той. „Харесва ли ви или не, тя е най-добрата. И затова тя трябва да представлява Франция.
Космополитен микс
Тюрам отбеляза, че Накамура често погрешно е определян като рапър, навик, който той приписва на расови и класови предразсъдъци.
„Защо хората си мислят, че тя е рапър? Защото тя е черна - каза той. „Сякаш обсъждахме някакъв случаен артист от предградията, а не най-голямата звезда на Франция. Това е обидно.
Музиката на Nakamura смесва R&B с изключително танцувалните ритми на Afrobeat и Carribean Zouk. Но десните критики към работата й понякога повтарят предразсъдъците, насочени към процъфтяващата рап сцена във Франция, двигател на гръмогласна социална критика през последните три десетилетия.
„Крайната десница не може да понесе критиките към колониалната история на Франция, изразени от рапъри“, каза Гио. „Земмур направи омразни коментари по телевизията за рапа, описвайки го като субкултура за неграмотни... която разрушава френския език.“
Заместникът на Земмур Марион Марешал-Льо Пен, племенницата на съперничещия крайнодесен лидер Марин Льо Пен, направи подобни коментари във вторник, като заяви по BFMTV, че „Ая Накамура не пее на френски. Тя не представлява френската култура и елегантност.
Подобни твърдения са „абсурдни“, каза Качин, за когото поп звездата „просто говори днешния френски, богат на жаргон и изрази, и го прави много добре“. Той добави: „Други по-масови артисти също правят това, без да привличат същия вид внимание.“
Накамура, чието истинско фамилно име е Даниоко, пее на френски, но текстовете й са заимствани до голяма степен от арго, френския жаргон, както и от английски, арабски и бамбара, малийския език, говорен от нейните родители. Нейният космополитен микс е вдъхновен от нейното възпитание в семейство на гриоти, малийски поети, потънали в музиката.
Терминът „Джаджа“ от пробивния й хит се отнася до лъжец, който се хвали, че спи с нея. Това се превърна в обединителен вик за жените борци срещу сексизма и сексисткото насилие. „Pookie“, заглавието на друга изключително популярна песен, идва от френския жаргонен термин poucave, което означава доносник.
„Нейните песни внасят жизненост във френския език, защото има много изследвания на звуци и ритми и възприемане на нови термини, които са популярни сред младежите, особено в предградията“, каза Гио. Тя направи паралел с видните рапъри PNL, които експериментират с акценти, поставяйки ги на друго място в думите, за да генерират нови звуци.
„Да игнорираме работата им означава да считаме френския за мъртъв език, който не се е променил ни най-малко през последните 40 години“, каза Гио, добавяйки, че очаква с нетърпение да чуе Накамура да експериментира с репертоара на Пиаф.
Piaf in the banlieue
Потомък на бедни улични артисти, Пиаф също някога беше осмивана заради неортодоксалния си стил и честото използване на жаргонни термини, които следвоенните елити не приемаха с добро око.
„Популярната музика винаги е била атакувана от буржоазни коментатори и самозвани пазители на правилния френски език“, казаха Хаму и Сонет-Манугиан. „По нейно време Пиаф често беше критикувана за изпълненията си, физиката и морала си“, добавиха те, осъждайки опитите за създаване на „фалшива опозиция“ между легендарната певица от 20-ти век и Накамура.
Пиаф отдавна е почитана в градската музикална сцена на парижките предградия, изпята от рапъра JoeyStarr и ремиксирана в основополагащия филм на Matthieu Kassovitz „La Haine“. Свързването й с Накамура би било шанс да се свържат миналото и настоящето на френската популярна музика, каза Гио, „от работническата класа, бохемски Париж на Пиаф до днешните постколониални забрани с тяхната африканска диаспора“.
Повторяйки тази тема, левият ежедневник Libération говори за „изграждане на мостове между поколенията“ и шанс да демонстрира „благодарността на Франция към артистите, които допринасят за нейното глобално влияние, независимо дали са от Монмартър или Олне-су-Боа (a по-бедно предградие на север от Париж).
Позицията на Накамура като мишена на расистки, сексистки и базирани на класа атаки я превърна в неволен защитник на каузи, които тя никога не е твърдяла, че носи.
Поп звездата, чиито закачливи песни засягат връзки, флирт и женско приятелство, постоянно избягва политиката. По-рано тя отказа да се описва като феминистка, предполагайки, че подобен етикет би звучал „фалшиво“.
Но тя също така доказа смелостта си да се изправи срещу порой от малтретиране през своята все още процъфтяваща кариера.
„Когато не си бяла жена в патриархално общество, оформено от неговото колониално минало, трябва да намериш думите, за да се защитиш“, каза Бинетоу Сила, продуцент и собственик на Syllart Records, сочейки социалните медии на Накамура публикувайте тази седмица.
„Вероятно за първи път тя използва думата „расист“ в туит“, отбеляза Сила. — Но тя нямаше избор.
Музикалният продуцент подчерта смелата личност на Накамура, като добави: „Тя е непримирима, с шумна, провокативна страна, която също е много френска – и което допълнително навива нейните расистки критици.“ Расистката кампания срещу Накамура сега е наложила тя да участва на церемонията по откриването, каза Сила.
„Ако Ая се оттегли, ако тя не отвори игрите, това ще бъде загубата на Франция. Това е сигурно“, твърди Либерасион, описвайки Накамура като рядък „елемент на френската мека сила в поп културата, доминирана от Енглис
