Расистките атаки срещу поп звездата Ая Накамура тестват способността на Франция да блесне на Олимпийските игри в Париж

Слуховете, че френската поп звезда Ая Накамара може да пее на церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж, провокираха вълна от офанзиви от френската последна десница, поставяйки под въпрос способността на страната хазаин да оцени международно приетия гений, излизащ от нейните подценени покрайнини с огромно имигрантско население.

С олимпийските игри в Париж остават още месеци, страната-домакин към този момент завоюва златото в категория, която в действителност има: пораждащ различия породист спор с привкус на „ създадено във Франция “.

Така публичният оператор France Inter заключи разногласието към непотвърдените клюки, че Ая Накамура ще извърши ария на Едит Пиаф по време на церемонията по откриването на Игрите пред навалица от 300 000 души, събрана край река Сена.

28-годишният Накамура се трансформира в международна суперзвезда с шлагери като „ Djadja “, който има близо един милиард стриймвания единствено в YouTube. На интернационалната сцена тя е най-популярната френска певица, откогато Пиаф изпя „ La vie en rose “, необичаен случай на френски реализатор, чиито песни доближават надалеч оттатък франкофонския свят.

Тя също по този начин е гордото лице на подценените банали (предградия) на Париж, които са основали доста от най-известните музикални и спортни икони на Франция – и които скоро ще бъдат домакини на Олимпийското село.

На хартия да я подслушваш за повдигане на завесата на „ най-голямото шоу на земята “ е безсмислено.

Но самото съмнение провокира ядовит отговор от членове на възходящата последна десница във Франция, за които Накамура не е подобаващ да съставлява Франция. Техните от време на време расистки причини на собствен ред провокираха отвращение и неразбиране, карайки държавните министри да се намесят в спор, който няма доста общо с музиката.

„ Ако става дума за музика, даже нямаше да имаме спор – Накамура е най-голямата поп звезда на Франция, точка “, сподели Оливие Кашен, изтъкнат музикален публицист, който беше измежду първите, изказали се в обществените медии през отбрана на артиста.

„ Но не става въпрос за музика. Става въпрос за цвета на кожата й “, добави той. „ Това е расизъм, чисто и просто. “

„ Можеш да си расист, само че не и ням “ 

Спорът следва медийни известия, че Накамура обсъжда изпълнение на ария от Пиаф по време на среща с президента Еманюел Макрон в Елисейския замък предишния месец – макар че нито една от страните не е потвърдиха слуха.

В събота дребна екстремистка група, известна като „ Местните “, окачи банер на брега на Сена, който гласеше: „ Няма метод, Ая. Това е Париж, а не пазарът в Бамако ” – отпратка към раждането на Накамура в столицата на Мали.

На идващия ден името на певицата беше освирквано на избирателен протест за крайнодясната партия Reconquête на Ерик Земмур, някогашен специалист и претендент за президент, който беше наказан за подбудителство на расова ненавист. В необичайно изявление Земмур твърди, че „ бъдещите бебета (...) не гласоподават за рап, нито за ламбада, нито за Ая Накамура: те гласоподават за Моцарт! “

Десни специалисти, представящи се за музикални критици, се появиха в новинарски стратегии и чат шоута, с цел да се подиграват на неортодоксалния правопис и изпълнените с диалект текстове на певицата, лишени от нейния характерен темп и въодушевление, до момента в който консервативният началник на Сената Жерар Ларше се обиди от потреблението й на полово явния жаргонен термин „ catchana “ („ кучешки жанр “) – в страната на Серж Генсбур, на всички места.

Накамура отговори на злобата, като написа в обществените медии: „ Можеш да бъдеш расист, само че не и ням... Ето това те боли! Ставам държавен индивид номер 1 в дебатите... само че какво в действителност ви дължа? Нада. ”

Певецът беше подсилен от организационния комитет на Олимпиадата, който съобщи, че е „ шокиран от расистките офанзиви “, отправени към „ най-слушания френски реализатор в света “.

Министърът на спорта Амели Удеа-Кастера също изрази поддръжката си в обществените медии, като сподели на Накамура, че има поддръжката на хората, до момента в който министърът на културата Рачида Дати повдигна въпроса във френското Национално заседание, предупреждавайки, че „ нападането на някого чисто на расистки аргументи (...) е неприемливо; това е закононарушение “.

В петък парижките прокурори обявиха, че проверяват изказвания за расистки офанзиви против поп звездата след тъжба, подадена от групата за отбрана на расизма Licra.

Само за бели 

За Карим Хаму и Marie Sonnette-Manouguian, съавтори на книга, описваща 40 години хип-хоп музика във Франция, издигането на Накамура до „ държавен индивид “ е част от съгласувана тактика за потребление на културни събития в услуга на реакционната политика на еднаквост на крайната десница.

„ Моделът постоянно е еднакъв: крайнодесните водачи показват отвращение в обществените медии, до момента в който разногласието не бъде подхванат от по-широка публика в медиите и мейнстрийм десните “, споделиха те в писмени мнения до FRANCE 24. 

„ Рапърите и R&B артистите рутинно се употребяват като изкупителни жертви в диспути, които отиват надалеч оттатък тях “, прибавиха те. „ Истинският въпрос, който се повдига тук, е за присъединяване на хора с имигрантски генезис (...) във френската просвета и в обогатяването на нейния език и метод на изложение. “

Ако Накамура беше Уайт, нямаше да има подобен спор, добави Бетина Гио, която е написала няколко книги за езика на френския рап, най-популярния музикален род в страната, който обаче от дълго време не се гледа с отрицание от политиците и музикално заведение.

„ Крайната десница не може да понесе концепцията, че небелите хора от имигрантски генезис могат да съставляват Франция на интернационалната сцена – камо ли да пеят от репертоара на бели актьори “, изясни тя.

Ghio цитира случая с Youssoupha, френски рапър от конгоански генезис, който претърпя сходни офанзиви, когато песента му „ Ecris mon nom en bleu “ („ Напиши името ми в синьо “) беше определена за всекидневен химн на френския национал тим на мъжкия футболен шампионат Евро 2021.

„ Спорът за Накамура не би трябвало да се изолира от минали произшествия, при които крайната десница се прицели в актьори и спортисти въз основа на цвета на кожата им “, сподели тя, акцентирайки честите обиди, отправяни към расово разнообразните френски тимове който завоюва международните шампионати по футбол през 1998 година и 2018 година  

Лилиан Тюрам, роденият в Карибите някогашен национал, който беше част от тима Black, Blanc, Beur (черни, бели, арабски) от 1998 година, говори в отбрана на Накамура през изявление за радио France Info във вторник.

„ Когато хората споделят, че тя не е годна да съставлява Франция, знам тъкмо какви критерии имат поради, тъй като същите причини бяха употребявани против мен “, сподели пенсионираният състезател, открит герой против расизма във Франция. Той сподели, че въпросът дали Накамура би трябвало да взе участие на Олимпийските игри се показва по неверен метод.

„ Ако попитате хората дали най-популярният френски реализатор в света би трябвало да взе участие на Олимпиадата, болшинството ще каже „ да “, добави той. „ Харесва ли ви или не, тя е най-хубавата. И по тази причина тя би трябвало да съставлява Франция.

Космополитен микс 

Тюрам означи, че Накамура постоянно неправилно е определян като рапър, табиет, който той приписва на расови и класови предубеждения.

„ Защо хората си мислят, че тя е рапър? Защото тя е черна - сподели той. „ Сякаш обсъждахме някакъв инцидентен актьор от предградията, а не най-голямата звезда на Франция. Това е обидно.

Музиката на Nakamura смесва R&B с извънредно танцувалните ритми на Afrobeat и Carribean Zouk. Но десните рецензии към работата й от време на време повтарят предразсъдъците, ориентирани към процъфтяващата рап сцена във Франция, мотор на гръмогласна обществена рецензия през последните три десетилетия.

„ Крайната десница не може да понесе рецензиите към колониалната история на Франция, изразени от рапъри “, сподели Гио. „ Земмур направи омразни мнения по малкия екран за рапа, описвайки го като субкултура за необразовани... която унищожава френския език. “

Заместникът на Земмур Марион Марешал-Льо Пен, племенницата на съперничещия крайнодесен водач Марин Льо Пен, направи сходни мнения във вторник, като съобщи по BFMTV, че „ Ая Накамура не пее на френски. Тя не съставлява френската просвета и грациозност.

Подобни изказвания са „ неуместни “, сподели Качин, за който поп звездата „ просто приказва днешния френски, богат на диалект и изрази, и го прави доста добре “. Той добави: „ Други по-масови актьори също вършат това, без да притеглят същия тип внимание. “

Накамура, чието същинско фамилно име е Даниоко, пее на френски, само че текстовете й са заимствани значително от арго, френския диалект, както и от британски, арабски и бамбара, малийския език, говорен от нейните родители. Нейният вселенски микс е въодушевен от нейното образование в семейство на гриоти, малийски поети, потънали в музиката.

Терминът „ Джаджа “ от пробивния й шлагер се отнася до измамник, който се хвали, че спи с нея. Това се трансформира в съединителен зов за дамите борци против сексизма и сексисткото принуждение. „ Pookie “, заглавието на друга извънредно известна ария, идва от френския жаргонен термин poucave, което значи клеветник.

„ Нейните песни внасят жизнеспособност във френския език, тъй като има доста проучвания на звуци и ритми и разбиране на нови термини, които са известни измежду младежите, изключително в предградията “, сподели Гио. Тя направи паралел с видните рапъри PNL, които опитват с акценти, поставяйки ги на друго място в думите, с цел да генерират нови звуци.

„ Да пренебрегваме работата им значи да считаме френския за мъртъв език, който не се е трансформирал ни минимум през последните 40 години “, сподели Гио, добавяйки, че чака с неспокойствие да чуе Накамура да опитва с репертоара на Пиаф.

Piaf in the banlieue 

Потомък на небогати улични актьори, Пиаф също в миналото беше осмивана поради неортодоксалния си жанр и честото потребление на жаргонни термини, които следвоенните елити не одобряваха с положително око.

„ Популярната музика постоянно е била атакувана от буржоазни коментатори и самозвани пазители на верния френски език “, споделиха Хаму и Сонет-Манугиан. „ По нейно време Пиаф постоянно беше подложена на критика за осъществяванията си, физиката и морала си “, прибавиха те, осъждайки опитите за основаване на „ подправена съпротива “ сред именитата певица от 20-ти век и Накамура.

Пиаф от дълго време е почитана в градската музикална сцена на парижките покрайнини, изпята от рапъра JoeyStarr и ремиксирана в основополагащия филм на Matthieu Kassovitz „ La Haine “. Свързването й с Накамура би било късмет да се свържат предишното и сегашното на френската известна музика, сподели Гио, „ от работническата класа, бохемски Париж на Пиаф до днешните постколониални забрани с тяхната африканска диаспора “.

Повторяйки тази тематика, левият всекидневник Libération приказва за „ създаване на мостове сред поколенията “ и късмет да показва „ благодарността на Франция към артистите, които способстват за нейното световно въздействие, без значение дали са от Монмартър или Олне-су-Боа (a по-бедно предградие на север от Париж).

Позицията на Накамура като цел на расистки, сексистки и основани на класа офанзиви я трансформира в несъзнателен бранител на дела, които тя в никакъв случай не е твърдяла, че носи.

Поп звездата, чиито закачливи песни засягат връзки, флирт и женско другарство, постоянно заобикаля политиката. По-рано тя отхвърли да се описва като феминистка, предполагайки, че сходен етикет би звучал „ подправено “.

Но тя също по този начин потвърди смелостта си да се изправи против проливен дъжд от малтретиране през своята към момента процъфтяваща кариера.

„ Когато не си бяла жена в патриархално общество, завършено от неговото колониално минало, би трябвало да намериш думите, с цел да се защитиш “, сподели Бинетоу Сила, продуцент и притежател на Syllart Records, сочейки обществените медии на Накамура публикувайте тази седмица.

„ Вероятно за първи път тя употребява думата „ расист “ в туит “, означи Сила. — Но тя нямаше избор.

Музикалният продуцент акцентира смелата персона на Накамура, като добави: „ Тя е непримирима, с шумна, провокативна страна, която също е доста френска – и което в допълнение навива нейните расистки критици. “ Расистката акция против Накамура в този момент е наложила тя да взе участие на церемонията по откриването, сподели Сила.

„ Ако Ая се отдръпна, в случай че тя не отвори игрите, това ще бъде загубата на Франция. Това е несъмнено “, твърди Либерасион, описвайки Накамура като необичаен „ детайл на френската мека мощ в поп културата, доминирана от Енглис